и за миг не ме щади,
нечие лице без грим ридае
и душата ми руши.
Моя мъничка съдба
като чудно нежно божество,
фалш лъжа не е потребно
за измамно тържество.
Не пали огън без огниво,
птица феникс не търси
всичко между нас бе тъй красиво,
и без обич ме боли.
С лодката на самотата,
плувам в сребърни води
изгаря сърцето,в тишината уморена
заспивам с твоите мечти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар