вървях по пътя,бързах да се върна
за да премисля всичко по-добре,
аз исках тишината да прегърна,
и времето забързано да спре.
избродих пътища далечни,
здрависвах се със множество ръце
но миговете бяха кратко трайни,
просветне лъч и после пак умре.
измъчих се от срещи и раздели
избягах днес от тоя страшен ад,
за мене всички радости са спрели
за този тъй непостоянен свят.
за туй се върнах много тъжна
че чувствата напразно си хабих,
премислих всичко после се усмихнах
седнах и написах СТИХ!
:)
ОтговорИзтриване