Обичам вятъра,когато гони тишината
и носи лепнеща по устните мъгла,
Обичам вятъра,когато шари сивотата,
когато се преструва на дъга.
Обичам вятъра, бошуващ в небесата
тъй блуден и объркан,но безгрешен
Обичам го-красив и нежен
тъй дъждовен но и толкова чаровен.
Обичам го,щом носи дъх и свежест,
след дъжд щом лъчите се прокрадват,
и прочистващ като след магия,
Няма коментари:
Публикуване на коментар