ПОЕЗИЯ

Болка в раната дълбае

и за миг не ме щади,

нечие лице без грим ридае

и душата ми руши.

Моя мъничка съдба 

като чудно нежно божество,

фалш лъжа не е потребно

за измамно тържество.

Не пали огън без огниво,

птица феникс не търси

всичко между нас бе тъй красиво,

и без обич ме боли.

С лодката на самотата,

плувам в сребърни води

изгаря сърцето,в тишината уморена

заспивам с твоите мечти.  

                        МОЛИТВА


Светът и без мен ще продължава.
Земята и без мен ще се върти.
Разбира се-това ме натъжава.
Понякога разплакваме почти.


Нека сама отворя смъртната рана,
да надникна във нея и да видя Греха.
Нека той ми каже че няма надежда,
че животът е бил една голяма Лъжа.


Едно се моля-дните си до края
да изживея честно с чиста душа,
за да си кажа накрая:Не живях напразно!
И да си отида във СВЕТЛИНА!

                            ЗОВ

И тази вечер морето ме зове
звездите ме гледат някак свенливо,
поглеждам луната тя е толкова близо
по пътеката ярка вървя предпазливо.


Вървя но до къде ли ще стигна?
Глава не обръщам на зад,
нека съдбата това да реши
а вълните тихо нашепват 
       Върви ние сме с теб!

                             НЕ ИСКАМ


Не искам да те имам
защото много ще боли,
когато утре те загубя
и пътя ни се раздели.


Не искам да те лъжа
тежка орис ни дели-
съдбата тъй е отредила,
че вечно някой да тъжи.


Не казвай нищо-замълчи!
Думите са само лист отронен
пъзела не можеш нареди,
всичко е вече само спомен!

                                        ЗРЪНЦЕ ТОПЛИНА


Ако можех да събирам 
изплакалите си сълзи,
морето щях да конкурирам 
с унищожител ни вълни.


Ако нощите безсънни
прекарани във болка и тъга,
във светлина можех да превърна 
светкавица ще блесне над света.


Но аз събирах трохи от радост
и ги превърнах във слова,
за да раздам на всеки страдащ 
зрънце от моята топлина!

                                                      ОСТАНИ


остани,отрази се в очите ми
превърни се във лъч светлина,
не изтривай със вятър сълзите ми
превърни ги за сбогом в цветя.


остани,дай ми късче от себе си
пламък течен в сърцето ми влей,
да разцъфне в усмивка лицето ми
в тишина душите ни слей.

                      
                МЕЧТА
                               
ще скрия цялата любов от теб!
ще оставя тайно кътче в своята душа,
в която никой няма да поглежда
и с времето тиха болка там ще приютя.


ще казвам че много те обичам
ще търся упорито пътя във ноща 
ще залича отминалите рани 
ще знам-болката убива нежността!

                

                         СТИХ


вървях по пътя,бързах да се върна
за да премисля всичко по-добре,
аз исках тишината да прегърна,
и времето забързано да спре.


избродих пътища далечни,
здрависвах се със множество ръце
но миговете бяха кратко трайни,
просветне лъч и после пак умре.


измъчих се от срещи и раздели
избягах днес от тоя страшен ад,
за мене всички радости са спрели
за този тъй непостоянен свят.


за туй се върнах много тъжна
че чувствата напразно си хабих,
премислих всичко после се усмихнах
         седнах и написах СТИХ!